блог


Лицемерието като начин на живот и държавна политика
03.05.2015 13:38:00

През 1916 г., в разгара на Първата световна война, арабите се вдигат на бунт срещу османското владичество. Британците изведнъж стават много загрижени за правата на потиснатите народи в Османската империя, тъй като доскорошният им съюзник се е присъединил към Тройния съюз, а не към Антантата и решават да помогнат на въстаниците. Подполковник Томас Лорънс, останал в историята като Лорънс Арабски, е изпратен на специална мисия в Мека и е назначен за офицер за свръзка между британците и арабите. Той обещава на въстаниците създаването на независима арабска държава, миеща се от вълните на Средиземно, Червено и Арабско море и Персийския залив. Разбира се арабите остават излъгани, тъй като с тайното споразумение Сайкс-Пико от 1916 г. Великобритания и Франция вече са разпределили сферите си на влияние в Близкия изток след края на войната. Все пак, докато въстаниците се сражават самоотвержено срещу османците, един упорит арабин методично увеличава владенията си в централната част на Арабския полуостров. Абдул Азис ибн Сауд е потомък на династия, създадена още през 18-ти век. Дългогодишните му усилия се увенчават с успех през 1932 г., когато завоюваните от него територии се обединяват в кралство Саудитска Арабия. Първоначално скромните приходи на новата държава идват единствено от хилядите поклонници, които се стичат ежегодно в Мека и Медина, но когато през 1938 г. по източното крайбрежие бликва нефтът, развитието на страната тръгва в съвсем друга посока. Огромните постъпления от износа на петрол променят коренно живота на кралското семейство, което вече наброява няколко хиляди души. Получил образованието си в престижни американски и европейски университети, вкусил от благата на западния свят, новият управляващ елит предприема плахи реформи, целящи модернизацията на изключително консервативното саудитско общество и влиза в остър конфликт със закостенелите нрави на своите поданици. Същевременно с парите от петрола се пристъпва към създаването на силна и модерна армия, която подхранва амбициите на управляващите да превърнат страната в първостепенен фактор в региона. През 1979 г. се случват две важни събития, които променят посоката на развитие на кралството. Първо в основния регионален съперник Иран ислямската революция помита прозападния режим на шаха и на власт идват крайно радикалните аятоласи, които връщат страната с десетки години назад. Управляващите в Саудитска Арабия са изключително разтревожени, още повече, че в кралството има значително шиитско малцинство, което обитава богатите на петрол райони. Второто събитие е окупирането на джамията в Мека от ислямистки бунтовници, които директно обвиняват кралското семейство, че не спазва нормите на Шериата. За да се справи със ситуацията правителството е принудено да използва помощта на френски командоси, което още повече скандализира консервативното население. В опит да овладее народното недоволство крал Халид преустановява всички либерални реформи и утвърждава стриктното спазване на Шериата. Единайсет години по-късно, по време на Първата война в залива, крал Фахд допуска американски военни части да бъдат разположени на територията на страната. Общественото мнение е шокирано, потресено и дълбоко унижено, тъй като това се възприема като оскверняване на свещената саудитска земя от неверниците-кръстоносци. За да тушира народното недоволство, управляващият елит прави нови отстъпки пред улема (консервативното духовенство).

Страната става абсолютен световен рекордьор по провинения, които се наказват със смърт, като най-фрапиращите са обединени в две основни групи: религиозни и сексуални. Сред първите, които се наказват с обезглавяване, са вероотстъпничество, богохулство, идолопоклонничество, магьосничество, атеизъм и дори внос и разпространение на Библията. Сред вторите, които обикновено водят до пребиване с камъни, са изневяра, блудство, секс преди брака, разврат, неподходящо сексуално поведение, хомосексуализъм, лесбийство, содомия, изнасилване (като изнасиленото лице също носи вина). Екзекуциите се извършват публично на площад „Дайра“ в Рияд, известен на Запад като Chop Chop Square („Площад Клъц-клъц“). При кражба извършителят обикновено се разделя с едната или двете си ръце, а при употреба на алкохол му се налага да изтърпи между 50 и 100 удара с камшик на голо. В рамките на черния хумор, наблюдаването на екзекуциите и другите телесни наказания е единственото официално разрешено забавление в кралството.

Саудитска Арабия е страната с най-много и абсурдни забрани. Забранени са повечето спортове, кината, дискотеките, баровете, а в ресторантите има отделни помещения за мъже и жени. Много ограничения са наложени само на жените – не могат да спортуват, да шофират кола, да излизат сами извън дома, да упражняват професии, където могат да срещнат мъже, т.е. на практика имат право да работят само като детски учителки.

Но най-фрапираща не е жестокостта на наказанията, а лицемерието и избирателността, с които се прилага Шериатът. Няма данни член на кралското семейство или управляващия елит, които до голяма степен съвпадат, да е попадал под ударите на закона (освен по политически причини, като част от борбата за власт между различните кланове), камо ли да е осъден на смърт. Религиозната полиция, призвана да следи за спазването на моралните норми, няма достъп до кралските дворци, чиито обитатели се радват на частни киносалони, дискотеки и барове, където се лее скъп алкохол и знойни компаньонки се грижат за доброто настроение на принцовете. Според неофициални данни, Саудитска Арабия е един от най-големите вносители на „Джони Уокър“(черен етикет).

Показателно е, че осъдените жени, са много повече от мъжете, особено що се отнася до сексуалните престъпления. Също така прави впечатление, че над 50% от осъдените на смърт са чужди граждани, макар че чужденците съставляват едва 20% от населението на страната. Но и при тях има нюанси, примерно няма данни за осъдени на смърт граждани на САЩ, Канада, Европейския съюз и другите развити западни страни през последните десет години. Най-много са екзекутираните от „братските“ мюсюлмански страни, като Судан, Египет, Сомалия, Пакистан и др.

Двойният стандарт развращава не само елита, но и обикновените поданици. Всеки уикенд стотици хиляди саудитци преминават по моста на крал Фахд, който свързва страната с Бахрейн, отдавайки се на алкохолен и секс туризъм.

И докато лицемерието в личния живот на саудитците си е техен морално-екзистенциален казус, то лицемерието във външната политика на кралството е проблем за целия регион. Въпреки, че наказва проповядването на атеизъм със смърт, саудитското правителство не се поколебава да подкрепи с оръжие и финансиране социалистите атеисти по време на размириците в Йемен през 1994г, само защото воюват срещу проиранските групировки. Саудитска Арабия е най-близкият съюзник на САЩ в региона и подкрепя безрезервно всички военни намеси на „неверниците-кръстоносци в Близкия изток. Режимът в Риад е един от първите, които се обявяват срещу сирийския президент Башар Асад, обвинен от Запада за враг номер едно на свободата и демокрацията. С мълчаливото одобрение на САЩ, саудитците започват тайно да въоръжават и финансират ислямистите от фронта „Ал Нусра“, прочули се с жестокостите си не само спрямо правителствените войници, но и срещу цивилното население. И за да бъде фарсът пълен, в Риад е сформиран специален баталъон от осъдени на смърт престъпници, който е изпратен да подпомага сирийския народ в борбата му за свобода и демокрация. И накрая под претекст, че подкрепя законния президент на Йемен, водена от Саудитска Арабия коалиция започва въздушни удари срещу проиранските хутски бунтовници.(След като в Риад са толкова загрижени за законността, интересно защо не подкрепят и законния сирийски президент.) Дребна подробност е, че йеменският президент отдавна е загубил всякакъв контрол в страната си и дори не се намира в нея, а се крие в Саудитска Арабия. Ударите срещу хутите, които причиняват смъртта на стотици цивилни, сред които жени и деца и изправят страната пред небивала хуманитарна криза, облагодетелстват единствено другата голяма бунтовническа групировка в страната, а именно подразделението на Ал Кайда на Арабския полуостров и в крайна сметка разчистват пътя й към властта в Йемен.



Коментари:
Песимист     2019-02-17 08:52:18
Нищо не се е променило. Даже напротив. Продължаващата война в Йемен и убийството на Кашоги го потвърждават.

Име:

Коментар:

captcha

 

Tyxo.bg counter