„Ще се видим в Ню Йорк“ или Момчето, което стана халиф
03.05.2015 13:32:47

В земите на днешен Ирак се е зародила най-старата известна досега цивилизация, тази на шумерите отпреди повече от 6000 години. По-късно в междуречието на Тигър и Ефрат процъфтяват Асирийското и Вавилонското царство, а през осми век Багдад става столица на Абасидския халифат. За съжаление сегашното положение в страната е твърде далеч и от най-беглите представи за цивилизация, а дори и малкото оцелели културни паметници от отминалите епохи са подложени на дивашко унищожение. Как се стига дотук?

След края на Първата световна война и разпадането на Османската империя, надеждите за единна независима арабска държава са бързо попарени от реалностите на споразумението Сайкс-Пико, според което Ирак става британски протекторат. Все пак, през 1932 г. е създадена независима иракската монархия, начело с крал Файсал Първи. През 1941 г. е извършен опит за преврат от прогермански офицери, който води до повторна окупация от Великобритания, която продължава до 1947 г. Монархията просъществува до 1958 г., когато е извършен военен преврат и е обявена република. Следва поредица от преврати, докато най-накрая цялата власт е завзета от Арабската социалистическа партия (БААС). След продължителни вътрешнопартийни борби през 1979 г. за президент е провъзгласен Саддам Хюсеин. Новият режим национализира голяма част от промишлеността, ограничава влиянието на религията, дава някои права на жените и религиозните и етнически малцинства. Въпреки това, преобладаващото шиитско население в страната се чувства дискриминирано, тъй като президентът е сунит по произход. Следват добре известните военни авантюри на Саддам: войната с Иран, окупацията на Кувейт, Първата война в залива. По ирония на съдбата през 2003 г. Саддам е свален от власт и впоследствие екзекутиран след военна интервенция на водена от САЩ коалиция, повод за която са обвинения за производство на оръжия за масово унищожение и подкрепа на ислямския тероризъм, които впоследствие се оказват неверни.

След провеждането на свободни избори през 2005 г. и съставянето на доминирано от шиити правителство начело с Нури ал Малики, сунитите за пръв път от векове насам се оказват в положението на непривилегировано малцинство. Реваншистките настроения след някои от шиитските лидери и издевателствата на шиитските милиции карат сунитите да се чувстват застрашени и ги тласкат към радикализация. Това води до увеличаване влиянието на иракския клон на „Ал Кайда“, ръководен от йорданеца Ал Заркауи. Под негово ръководство се сражава и един никому неизвестен младеж на име Ибрахим Ауад ал Бедри, роден през 1971 г. в иракския град Самара. Завършва теология в Ислямския университет в Багдад и в продължение на 14 години проповядва в кварталната джамия. През 2004 г. се присъединява към „Ал Кайда в Ирак“ и веднага прави впечатление с безскрупулната си жестокост. На следващата година е заловен от американците и тикнат в затворническия лагер „Бука“, известен със строгия си режим, където се сближава с други ислямистки затворници. Въпреки че по това време Ибрахим Ауад ал Бедри вече е бил смятан за много опасен терорист, той е освободен през 2009 г. Според легендата, при пускането му от затвора бъдещият халиф подхвърлил многозначително на американските надзиратели: „Ще се видим в Ню Йорк“. Неясните мотиви за освобождаването му подхранват множество спекулации и конспиративни теории. Междувременно Ал Заркауи е убит при американско въздушно нападение през 2006 г. и ръководството на организацията е поето от Абу Омар ал Багдади, който я преименува на „Ислямска държава в Ирак“, но запазва връзките й с „Ал Кайда“. Новият лидер няма голям късмет и също е ликвидиран през 2010 г.. За известно време ситуацията в страната се успокоява и изглежда, че въпросът с сунитския тероризъм е решен. Смята се, че Ибрахим Ауад оглавява организацията през 2011 г. след период на вътрешни боричкания. Новият лидер с подобаваща „скромност“ приема името на първия праведен халиф след смъртта на пророка Мохамед, прибавяйки към него фамилията на убития последен лидер на организацията. Така се „ражда“ Абу Бакр ал Багдади, който съвсем скоро ще се превърне в страшилище за цивилизования свят. По същото време в Сирия вече е започнала гражданската война и новият лидер съзира идеална възможност за разширяване на влиянието на водената от него организация. Абу Бакр изпраща в съседната страна заместника си Абу Мохамед ал Джаулани, който за кратко време създава „Фронт за подпомагане на сирийския народ“, известен с арабското съкращение „Джабхат ан нусра“ или само „Ан Нусра“. Новата организация бързо се прочува както с дръзките си военни операции, така и с жестокостите не само спрямо правителствените сили, но и към мирното население.

Същата година при операция на ЦРУ е ликвидиран Осама бин Ладен и в ислямистките среди настъпва известно напрежение и несигурност. Абу Бакр се заклева да отмъсти за смъртта на легендарния терорист, но между него и новия лидер на Ал Кайда се появяват търкания. Може би Ал Багдади се е надявал той да бъде посочен за наследник на Осама бин Ладен. Каквато и да е причината, той е единственият високопоставен джихадистки командир, който отказва да положи клетва за вярност пред Айман ал Зауахири.

През април Абу Бакр променя името на организацията си на „Ислямска държава в Ирак и Леванта“(ИДИЛ), с което дава заявка за интернационализирането й. Изненадващо Ал Джуалани не се подчинява и отказва да присъедини „Ан Нусра“ към ИДИЛ. Абу Бакр незабавно обявява война на бившия си помощник. В спора се намесва и Ал Зауахири, който предупреждава Ал Багдади да остави Ал Джуалани на мира и да не се намесва в Сирия. Междувременно последният декларира официално, че „Ан Нусра“ става филиал на „Ал Кайда“ в Сирия и признава върховенството на Ал Зауахири. Това води до окончателен разрив между ИДИЛ и „Ал Кайда“. Въпреки предупрежденията, Ал Багдади разширява дейността си отвъд границата и в скоро време групировката се превръща във водеща сила в сирийската гражданска война.

На 29 юни 2014 г. Абу Бакр официално обявява създаването на Ислямска държава върху обширни територии от Северна Сирия и Северен Ирак, а самият той се провъзгласява за неин халиф.

Първоначално Саудитска Арабия, Катар и останалите монархии от Персийския залив оказват подкрепа на „Ислямска държава“ (ИД) в борбата й с проиранските шиитски милиции в Ирак, но след разрива с „Ал Нусра“, пренасочват подкрепата си за последната и тя става техният фаворит сред сирийските бунтовници. Докато се сражава срещу режима на Башар Асад, „Ислямска държава“ се ползва с мълчаливото одобрение на САЩ, но когато Ал Багдади започва офанзива в Северен Ирак, поема контрола над множество петролни кладенци и започва да обезглавява американски заложници, чашата на търпението прелива и американците започват въздушни удари срещу ислямистите. На пръв поглед позицията „сам срещу всички“, в която се озова Абу Бакр би трябвало да е обречена. „Ислямска държава“ на практика воюва едновременно с иракската и сирийската армия и подкрепящите ги шиитски милиции в двете страни, с останалите сирийски опозиционни групировки и най-вече със самоотвержените кюрдски бойци „пешмерга“. И за капак трябва да се справя с въздушните удари на водената от САЩ коалиция. Но противно на всякаква логика ИД непрекъснато разширява контролираните от нея територии, а в редиците й прииждат доброволци не само от ислямски страни, но и от САЩ, Канада, ЕС (включително и България), Австралия и много други. Макар и идеалът на Абу Бакр да е халифатът от времето на Мохамед, ИД не се притеснява да използва всички съвременни придобивки, включително и социалните мрежи, за да пропагандира идеите си. Колкото и страховити да ни изглеждат бойците на Ал Багдади, в контролираните от тях територии цари относителен ред и стабилност, а местното сунитско население се радва на редица социални придобивки, финансирани с парите от продажбата на петрол. В много отношения ИД функционира като истинска държава със своя столица (гр. Мосул), инфраструктура и администрация, включваща десет министерства. На територията й има множество сравнително модерни болници, а на бебетата се поставят всички необходими ваксини. ИД издава паспорти на поданиците си и се готви да сече собствени златни монети. За създаването на успешна администрация и най-вече на боеспособна армия, голяма роля играят привлечените от Абу Бакр бивши баасистки функционери и офицери от въоръжените сили на Саддам Хюсеин. Очевидно за иракските социалисти не представлява проблем да прегърнат идеите на радикалния Ислям, както за българските им колеги не беше проблем да се превърнат във вярващи християни.

Популярността на ИД в ислямския свят расте с всеки изминал ден и множество радикални групировки, които доскоро клоняха към „Ал Кайда“, преминават на нейна страна, а лидерите им полагат клетва за вярност към Абу Бакр. Към момента последователи на ИД контролират обширни територии в Нигерия, Судан, Алжир, Ливан, Афганистан и много други страни. Самопровъзгласилият се халиф не крие амбициите си да създаде световен халифат, който включва и части от Европа, включително и България.

Коментари:

Име: Коментар: