блог


Учредяване на ПП "Движение ДА, България!"
13.01.2017 14:03:14

Несвързан разказ от първо лице.

Преди години, когато бях млад и наивен участвах активно в създаванета на две политически партии. И двата пъти ми трябваха само няколко месеца, за да напусна разочарован и то не защото проектите се провалиха, напротив, те бяха сравнително успешни, но публично обявените каузи и практиката им се разминаваха диаметрално, а поведението на лидерите им беше твърде далеч от минималните изисквания за морал и почтеност. Почувствах се глупав, измамен и употребен и се зарекох никога повече да не се занимавам с политика. Сега след много години, виждайки как ножът е опрял до кокала и сме на път да пресечем границата, отвъд която е застрашено самото ни съществуване като нормална държава, не мога да остана безучастен наблюдател и съм принуден да престъпя обещанието си. Надявам се, че вече не съм толкова наивен и този път съм направил правилния избор.

С такива мисли се отправям в мразовитото януарско утро към „Хладилника“. Малко преди десет в София ивент сентър вече се вие дълга опашка от кандидат-членове на партията. Организацията по регистрацията е сравнително добра и след около десетина минути получавам учредителска карта. Насочвам се към залата, която вече е почти пълна, но уцелвам момента, когато поставят допълнителни столове и се настанявам на първия ред.

Докато аз се протягам на първия ред пред залата се разиграва грозна сцена. Двама сътрудници на ДАБГ не допускат адвокат Николай Хаджигенов, защото не е попълнил декларация за членство, въпреки че има покана за събитието. Адвокат Хаджигенов е един от най-пламенните защитници на Да, България и не пропуска да каже добра дума за проекта във всичките си публични изяви, в блога си и във ФБ профила си. Опасявам се, че повече няма да можем да разчитаме на неговата подкрепа. Добре, че вече съм вътре, защото ако бях станал свидетел на тази сцена, не съм сигурен дали щях да остана.

Времето си тече, допълнителните столове вече също са заети, а обявеният начален час за Учредителното събрание отдавна е отминал. Накрая, някъде малко след дванайсет, събранието е открито. Оказва се, че залата не е в състояние да побере всички желаещи и половината от кандидат-членовете остават във фоайето, където могат да наблюдават на екрани ставащото в залата. Организаторите казват, че се е получило така, защото са очаквали около 800 души, а са дошли почти двойно повече. Мистерия. Защо при изпратени над 2000 покани очакваш само 800 души? Но да не бъдем дребнави. Откриващата реч на Христо Иванов е добра и успява да въодушеви залата и фоайето. След него на сцената се качва Кристиян Таков, за да каже няколко думи. Гледал съм множество изяви на доцент Таков по телевизията, чел съм почти всичко, което е написал във ФБ профила си и винаги съм се възхищавал на високата му ерудиция и брилянтните му ораторски способности. Но на живо го виждам за пръв път. В първия момент съм леко разочарован: представял съм си го по-висок и по-едър, но когато заговаря, физическите параметри губят значението си и човек няма как да не остане запленен от магията, която излъчва този човек. Словото му е покъртително, чак очите ми се навлажняват. Идва ми да извикам: „О, миг поспри!“ За съжаление мигът е твърде кратък и скоро сме брутално приземени в реалността на едно учредително събрание, където водещата доцент Боряна Мусева и председателката на комисията по промени в Устава или нещо подобно се опитват да контролират ставащото в залата, но не винаги им се получава. Както вече споменах имам известен опит с учредителни събрания и съм наясно, че обикновено на такива събития повече от половината присъстващи са доста странни птици. Затова съм приятно изненадан от учредителите на ДАБГ. Средната възраст е около 40-те, повечето изглеждат съвсем нормално, въпреки множеството представители на IT сектора (майтап бе Уили). Но все пак не се учудвам, когато на сцената се появява господин Добрев, когото водещата упорито нарича господин Стоев. Въпросният господин Добрев-Стоев има особено мнение по много от текстовете на Устава, внесъл е собствени поправки с повече художествена, отколкото юридическа стойност и ги е обосновал с още по-разточителни мотиви, които на всичкото отгоре се и повтарят, но въпреки това водещата ги изчита няколко пъти, отегчавайки до смърт присъстващите. След дълга и изтощителна борба с Устава най-после го побеждаваме, макар че от време навреме пропускаме да гласуваме по някоя част и се налага да се връщаме назад.

Най-сетне настъпва най-важната точка от дневния ред – избора на председател. Едва ли букмейкърите биха приели залагане по този въпрос, но все пак очаквам да има поне двама кандидати, за да има избор. Не би. Избираме Христо Иванов с 1234 гласа „за“ и един „против“, за да не сме съвсем като Корейската работническа партия. Следват аплодисменти и почивка или както е модерно да се казва: кафе-пауза. След почивката учредителите рязко намаляват, фоайето вече е празно, а дори и в залата има свободни места. Пристъпваме към избор на Национален съвет по меко казано доста странна процедура. Решаваме да няма горна граница в броя на членовете на НС и да гласуваме всички постъпили 105 кандидатури анблок, независимо дали кандидатите са номинирани от членове на Инициативния комитет или са имали „смелостта“ да се самономинират. Само, ако срещу някоя кандидатура възникне възражение, тя ще бъде гласувана отделно. Така единствено отпадат двама отсъстващи и една дама с екстравагантни теории, която се оплита в лъжите си и е разобличена. Всички останали кандидатури, включително и тези, които гордо заявяват, че са се самономинирали, биват гласувани анблок. Така в НС наред с изключително качествени и ерудирани хора попадат и абсолютни недоразумения, някои от които дори не могат да обяснят свързано защо са се самономинирали и с каква експертиза смятат, че могат да бъдат полезни. Опитвам се в неформален разговор с един от организаторите да споделя притесненията си от този свръхдемократичен подбор и избор, но съм скастрен с аргумента: „Така е, ние не сме ГЕРБ.“ С този избор и с групова снимка на членовете на Националния съвет, които едвам се побират на сцената, завършва официалната част по учредяването на „Движение ДА България!“ Успех!

След кратка почивка най-издръжливите учредители оставаме за неформален разговор с председателя. Именно по време на този разговор си проличава, че сред присъстващите има много качествени, етични и ерудирани хора, чийто единствен недостатък е прекалената скромност и стеснителност. Те биха били изключително полезни като членове на НС, но за съжаление, движени от някакви старомодни морални задръжки, дори не са си и помислили, че могат да се самопредложат за някакъв пост. Жалко. Иначе преобладава приповдигнатият тон и бодрият оптимизъм. Единствено професор Кисьов се опитва да ни приземи като обяснява, че имаме много сериозен проблем с публичния имидж и че имаме спешна нужда от професионална PR агенция. Защото една партия не е това, което членовете й мислят за нея, а това, което другите виждат в нея. Пропускаме думите му покрай ушите си. Представител на LGBT общността, приятен и интелигентен човек, задава въпрос дали ДА, България би се ангажирала с тяхната кауза, но получава дипломатичен отказ. Политически правилно решение, но все пак усещам неприятен вкус в устата си. Накрая и аз се престрашавам и се отправям към опашката на микрофона, но овластена дама ми обяснява, че вече е твърде късно и няма време за повече въпроси. Кимам разбиращо. Всъщност аз няма да задавам въпрос. Искам да поздравя Христо Иванов. Но не с избирането му за председател на ДА България – сигурно е чул през последните часове хиляди такива поздравления и предполагам, че те го отегчават. Искам да му честитя раждането на втория му син, който утре ще навърши един месец. Искам да му пожелая малкият Климент да бъде жив и здрав. Политическите проекти са важни, но децата са по-важни – именно заради тях правим всичко. Не ми се получава. Тръгвам към изхода. Навън вече е мразовита януарска нощ.



Коментари:
Песимист     2019-04-14 08:58:31
Началото не е било много добро, за съжаление краят ще е още по-лош.

Име:

Коментар:

captcha

 

Tyxo.bg counter