блог


Гражданските войни в Ирак и Сирия или Ислямистката шампионска лига
03.05.2015 13:40:25

През 80-те години на 20-ти век един западен журналист беше оприличил ливанската гражданска война на футболно първенство, тъй като многобройните военизирани групировки се биеха на принципа всеки срещу всеки. Нещо подобно се случва днес в Сирия, Ирак, Йемен, Либия и други ислямски държави, обхванати от перманентни размирици. Вече стана трудно и за най-ерудираните наблюдатели да се ориентират в сложния пъзел на конфликтите, които все повече се интернационализират, а участниците в тях често преминават от един отбор в друг, понякога като свободни агенти, но по-често след солидни трансферни суми. Една истинска Ислямистка шампионска лига, където спонсорите, дали от скромност или поради други причини, предпочитат да останат скрити за широката публика. Възникват множество резонни въпроси, които на пръв поглед нямат логичен отговор. Защо основните сирийски бунтовнически групировки воюват главно помежду си, а не срещу правителствената армия? Защо радикалните ислямистки ръководители на Иран подкрепят толкова усърдно светския режим на президента Башар Асад в Сирия? Защо Саудитска Арабия и Турция, най-близките американски съюзници в региона, тайно въоръжават и финансират организации, обявени от САЩ за терористични? Между другото, напоследък изникнаха сериозни съмнения, че и Израел прави същото? Защо двете най-консервативни ислямски страни в района, Иран и Саудитска Арабия, вместо да си сътрудничат, водят война на живот и смърт помежду си. И ако противоречивите действия на ислямските страни биха могли да се обяснят донякъде с особеностите на тяхната религия и култура, то как да възприемаме странното поведение на САЩ, които понастоящем водят война на практика срещу всички участници в сирийския конфликт, след като техният фаворит Сирийската свободна армия отдавна престана да съществува като реална сила? Или как се получи така, че САЩ координират въздушните си удари срещу Ислямска държава в Ирак с иранските военни инструктори, които обучават иракските правителствени сили? Разбира се, всичките тези въпроси нямат еднозначен отговор, но за да се опитаме да отговорим поне частично на някои от тях, трябва да се върнем векове назад и да потърсим корените на конфликтите още в първите години след възникването на Исляма.

Непосредствено след смъртта на пророка Мохамед, следовниците му се разделят на две основни течения – сунити и шиити, между които възникват непримирими противоречия. Надделяват сунитите, които излъчват първите четирима т.нар. „праведни халифи“. След това техни представители застават начело на Омеядската и Абасидската династии, а впоследствие и на по-късните мюсюлмански империи. Шиитите са привърженици на последния „праведен“ халиф Али, който е братовчед и зет на пророка. Те смятат че властта трябва да се предава само на наследници на Али, за да се запази кръвната линия, идваща от Мохамед. Те все още вярват, че потомък на Али, т.нар. „скрит“ имам, ще се появи като пратеник на Аллах в навечерието на Съдния ден и ще възстанови справедливостта на земята. Исторически сунизмът се налага, като идеология на господстващата класа, а шиизмът, като религия на бедните и онеправданите. Единственото по-значимо изключение е Персия, чиито владетели налагат шиизма в страната. За разлика от християнството, където за щастие различията между католици, протестанти и православни отдавна не се решават със сила, то в Исляма и до днес противоречията между сунити и шиити са все още антагонистични и водят до кървави сблъсъци. Днес шиитското население е мнозинство в Иран, Ирак, Азербайджан и Бахрейн, а в Йемен и Ливан е значително малцинство (около 30-40 %). Но от тези страни, само Иран се управлява изцяло от шиити, в Ирак министър-председателят е шиит, а президентът кюрд (кюрдите са сунити), в Ливан шиитски представители участват частично във властта. И сега малка изненада – в Сирия, където шиитите са не повече от 20 %, президентът Башар Асад е алауит (направление в шиизма, което обожествява Али), макар че режимът му е по-скоро светски и толерантен към представителите на всички религиозни и етнически малцинства, нещо което съвсем не може да се каже за основните му опоненти от „Ан Нусра“ и „Ислямска държава“. След като изяснихме най-общо далечните исторически предпоставки на основния конфликт вътре в Исляма, вече можем да преминем конкретно към основните играчи, замесени в гражданските войни в Сирия и Ирак. Но това ще стане в следващата статия.



Коментари:
Име:

Коментар:

captcha

 

Tyxo.bg counter